През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:
Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;
и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.
А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.
И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
И им каза: Още ли не разбирате?
Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.
И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?
А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.
Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
И им заръча на никого да не казват за Него.
И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Приложение Библията
Bible App for Kids
