Марк 12:1-12

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха. Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми. А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.