Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му.
А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.
Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
И така, когато си до̀йде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?
Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла.
От Господа е това.
И чудно е в нашите очи“?
Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже.
И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк.