Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;
и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.
И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?
Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Приложение Библията
Bible App for Kids
