И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият.
А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям.
А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас.
А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна.
И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.
И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.
Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?
А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“.
И отидоха в друго село.
А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.
Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.
А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.