Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Лука 9:1-36

Лука 9:1-36 РИ ББД

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. Те направиха така и накараха всички да насядат. А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник . А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си , ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завършиживота Си в Йерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.