И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.
Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.