А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.
След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.
А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.
И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.
А Симон Петър, като видя това, падна в краката на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,
също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.
И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей.
Но вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.