Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Лука 4:14-44

Лука 4:14-44 РИ ББД

А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха. И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.“ И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас . И всички говореха добри неща за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син? А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място. И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина. А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. Но Той мина между тях и си отиде. И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота; и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога. Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди. И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат? И мълвата за Него се разнесе по всички околни места. И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея. А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше. И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели. Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях. Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен. И проповядваше в Галилейските синагоги.