Лука 3:1-14

В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята. И той обикаляше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете, както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места – гладки пътища ; и всеки човек ще види Божието спасение.“ И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. И множествата го питаха: Тогава какво да правим? А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казаха: Учителю, ние какво да правим? Той им отвърна: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го и военнослужещи: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.