И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.
И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.