Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си
и сега вдовица на около осемдесет и четири години) , не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим.
И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.
И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата.
И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника
и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.
А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.
И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.
И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.
А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.
А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?
А те не разбраха думите, които им каза.
И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.