Лука 16:1-12

Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет. И господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?