А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб
и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?
Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Този човек почна да гради, но не можа да довърши.
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.