Плачът на Йеремия 3:18-25

И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа. Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко. Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.