Исус Навин 10:1-15

А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях, много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни. Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат: Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните. И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него. Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна. И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже. А Господ каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб. И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал. И Господ ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида. А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч. Тогава Исус се обърна към Господа – в деня, когато Господ предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон. И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден. Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да послуша така човешки глас; защото Господ воюваше за Израил. След това Исус и целият Израил се върнаха в стана в Галгал.