И когато минаваше, видя един слепороден човек.
И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?
Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела.
Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи.
Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал.
А съседите и онези, които преди го бяха виждали, че беше просяк, питаха: Не е ли този, който седеше и просеше?
Едни казваха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.
Тогава го попитаха: А как ти се отвориха очите?
Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
Тогава му казаха: Къде е Той? Отговори: Не зная.
Заведоха при фарисеите човека, който преди беше сляп.
А беше събота, когато Исус направи кал и му отвори очите.
И така, фарисеите също го питаха как е прогледнал. И той им каза: Сложи кал на очите ми, умих се и гледам.
Затова някои от фарисеите казаха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.
Попитаха пак слепеца: Ти какво ще кажеш за Него, след като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
Но юдеите не вярваха, че е бил сляп и прогледнал, докато не повикаха родителите му
и ги попитаха: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
Родителите отговориха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
а сега как вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, също не знаем. Питайте него; той е пълнолетен, нека сам говори за себе си!
Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите вече се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.
Затова и неговите родители казаха: Той е пълнолетен, питайте него.
И така, повикаха отново човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Затова го попитаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
Той отговори: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
Тогава те го наругаха и казаха: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
Ние знаем, че на Моисей Сам Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
Човекът им отговори: Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но въпреки това ми отвори очите.
Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден човек.
Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи.
Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш? И го изпъдиха навън.
Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син?
Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е.
А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони.
И Исус каза: За осъждение дойдох на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
Някои от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, Му казаха: Да не сме и ние слепи?
Исус им каза: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.