Йоан 4:4-42

И трябваше да мине през Самария. И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. Там беше Якововият кладенец. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час. Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода! Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му? Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно. Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? Те излязоха от града и отиваха при Него. В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж. А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила. И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни. И още мнозина повярваха поради Неговото учение; и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.