И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма.
Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.
Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
Аз и Отец сме едно.
Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.
Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“?
Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,
то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?
Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.
Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им.
И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там.
И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина.
И там мнозина повярваха в Него.