Исая 5:1-7

Сега ще пея на любимия си, песен на обичния си за лозето Му. Любимият ми имаше лозе на много плодородно бърдо. Окопа го и го очисти от камъните, и го насади с отбрана лоза, съгради кула сред него, изкопа още и лин в него; и очакваше сладко грозде, но то роди диво. И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже, отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми. Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано; и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано, а ще роди глогове и шипки; ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него. Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, правда, но ето вопъл.