По тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
Защото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.
Защото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.
Затова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.
Защото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:
„Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас.“
При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.
И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.
И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тях.
Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;
и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв
(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.