Евреи 12:3-11

Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той. Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“ Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва? Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.