И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога
и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.
Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:
„Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им
и ще ги напиша в умовете им“ , прибавя:
„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“
А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.
И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест , и с тяло, измито в чиста вода;
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това ;
и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.