А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар,
Сарая каза на Аврам: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката.
Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. Господ нека съди между мен и теб.
А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.
Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
и каза: Агар, слугиньо на Сарая, откъде идваш и къде отиваш? А тя отвърна: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
А ангелът Господен ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под властта ѝ.
Ангелът Господен ѝ каза още: Ще увелича потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.
После ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала и ще родиш син; да му дадеш име Исмаил, защото Господ те чу в скръбта ти.
Той ще бъде между хората като див осел; ще вдига ръката си против всеки и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото каза: Нали аз видях тук Онзи, Който ме вижда?
Затова този кладенец бе наречен Вир-лахай-рои; ето, той е между Кадис и Варад.