А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.
Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.
И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.
А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.
И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.
И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.
И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.
И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?