Естир 2:1-14

След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което беше направила, и какво беше решено против нея. Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека бъдат потърсени за царя красиви млади девици; и нека царят назначи чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всички красиви млади девици под надзора на царския евнух Игай, пазач на жените; и нека им бъдат дадени нещата, които са им необходими за приглаждане. А девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той направи така. В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец, който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал. Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. И така, когато се разчу заповедта и указът на царя и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените. И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царската къща нещата, необходими за приглаждането ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ бъдат дадени; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на женската къща. Естир не беше говорила за народа си, нито за рода си; защото Мардохей ѝ беше заръчал да не казва. Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да научава как е Естир и какво ще стане с нея. А когато дойдеше ред на всяка девица да влезе при цар Асуир, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща според нареденото за жените (защото така се използваше времето на приглаждането им – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и други неща за приглаждане на жените), тогава, така приготвена, девицата влизаше при царя, всичко, каквото поискаше, ѝ беше давано да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя. Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаз, царския евнух, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и бъдеше повикана по име.