Деянията на Апостолите 7:17-29

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.