А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.