И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.