Деянията на Апостолите 16:22-34

Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Деянията на Апостолите 16:22-34