После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.
Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.
И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,
и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.
А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.
Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.
А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни
като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.
Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.
Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;
и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Приложение Библията
Bible App for Kids
