После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.
Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.
И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,
и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.
А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Приложение Библията
Bible App for Kids
