А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
Приложение Библията
Bible App for Kids
