4 Книга на Царете 13:10-21

В тридесет и седмата година на Юдейския цар Йоас се възцари Йоас, Йоахазовият син, над Израил в Самария и царув а̀ шестнадесет години. Той вършѝ зло пред Господа; не се отказа от нито един от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които подтикна Израил да греши, а продължаваше да ги извършва. А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва̀ против Юдейския цар Амасия, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. И Йоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Йоас беше погребан в Самария с Израилевите царе. В това време Елисей се разболя от болестта, от която по-късно умря. Израилевият цар слезе при него и плака над него, като възкликна: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и негова конница! А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели. Тогава пророкът каза на Израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза: Отвори източния прозорец. И той го отвори. Елисей му каза: Стреляй. И той стреля. Елисей каза: Стрелата на Господнето спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек, докато ги довършиш. Каза още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти и престана. А Божият човек му се разсърди и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще поразиш сирийците. И Елисей умря и го погребаха. А в следващата година няколко моавски чети опустошаваха земята. Неколцина израилтяни, като погребваха един човек, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисей. Щом човекът се допря до Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с 4 Книга на Царете 13:10-21