В двадесет и третата година на Юдейския цар Йоас, Охозиевия син, се възцари Йоахаз, Ииуевият син, над Израил в Самария и царув а̀ седемнадесет години.
Той вършѝ зло пред Господа, като последва греховете на Еровоам, Наватовия син, с които подтикна Израил да греши; не се отърси от тях.
Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той постоянно ги предаваше в ръцете на сирийския цар Азаил и на Венадад, Азаиловия син.
Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израил заради сирийския цар.
(И Господ даде избавител на Израил, така че се отърваха от сирийците и израилтяните живееха в жилищата си, както преди;
обаче не се отказаха от греховете на дома на Еровоам, с които той подтикна Израил да греши, а пак ги вършеха; и ашерата още стоеше в Самария.)
Защото сирийският цар не беше оставил на Йоахаз от народа повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар ги беше погубил и направил като стъпкана пръст.
А останалите дела на Йоахаз и всичко, което извърши, и подвизите му, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
И Йоахаз заспа с бащите си и го погребаха в Самария; а вместо него се възцари синът му Йоас.
В тридесет и седмата година на Юдейския цар Йоас се възцари Йоас, Йоахазовият син, над Израил в Самария и царув а̀ шестнадесет години.
Той вършѝ зло пред Господа; не се отказа от нито един от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които подтикна Израил да греши, а продължаваше да ги извършва.
А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва̀ против Юдейския цар Амасия, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
И Йоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Йоас беше погребан в Самария с Израилевите царе.
В това време Елисей се разболя от болестта, от която по-късно умря. Израилевият цар слезе при него и плака над него, като възкликна: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и негова конница!
А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
Тогава пророкът каза на Израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:
Отвори източния прозорец. И той го отвори. Елисей му каза: Стреляй. И той стреля. Елисей каза: Стрелата на Господнето спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек, докато ги довършиш.
Каза още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти и престана.
А Божият човек му се разсърди и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще поразиш сирийците.
И Елисей умря и го погребаха. А в следващата година няколко моавски чети опустошаваха земята.
Неколцина израилтяни, като погребваха един човек, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисей. Щом човекът се допря до Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
А сирийският цар Азаил притесняваше Израил през всичките дни на Йоахаз.
Но Господ им показа милост, пожали ги и се обърна към тях заради завета Си с Авраам, Исаак, Яков; и отказа да ги изтреби и не ги отхвърли още от присъствието Си;
защото, като умря сирийският цар Азаил и вместо него се възкачи синът му Венадад,
Йоас, Йоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадад, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Йоахаз във война. Йоас го порази три пъти и си възвърна Израилевите градове.