2 Коринтяни 6:1-10

И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден. Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов, с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни; като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани; като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.