2 Коринтяни 4:8-18

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени. Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус. Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът. Така че смъртта действа в нас, а животът във вас. А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“ , то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас. Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава. Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща ; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.