2 Коринтяни 12:1-10

Принуден съм да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. (Защото даже ако поискам да се похваля за други неща, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече от това, което вижда, че съм, или каквото чува от мен.) А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.