Манасия беше на възраст дванадесет години, когато се възцари, и царува̀ петдесет и пет години в Йерусалим.
Той вършѝ зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ изгони пред израилтяните.
Издигна отново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвениците на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
Също издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Йерусалим ще бъде името Ми до века.
Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син, още врачуваше и гадаеше, правеше магии и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа и Го разгневи.
А ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Йерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
нито ще местя вече крака на Израил от земята, която определих за бащите ви само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах, целия закон и наредбите, и постановленията, дадени чрез Моисей.
Но Манасия подмами Юдея и йерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
Тогава Господ говорѝ на Манасия и народа му; но те не послушаха.
Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар и хванаха Манасия, и като го сложиха в окови и го вързаха с вериги, го заведоха във Вавилон.
А когато царят беше в бедствие, той се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.
И когато му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, и го доведе пак в Йерусалим, в царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.