А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.
А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,
и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.
Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.
А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.
А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;
колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?
И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.
Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.
Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.
После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.
А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.
Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.
И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори онзи ден.
Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;
защото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израил, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.
Той каза на целия Израил: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.
Тогава Саул каза на Господа, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.
И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.
Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!
Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.
А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре – този, който извърши това велико избавление в Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.
Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.
А Саул, като беше поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;
и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израил от онези, които ги разграбваха.
А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.
А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.