Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.
Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;
че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;
и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли;
а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак.
Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.
Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали.
Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;
и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.
Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;
и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.
Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.
Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.
Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.
Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.
Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.
Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.
И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,
защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.