© Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.   Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет \ip Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание © Българско библейско дружество 

А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.
И Господнето слово дойде към него и му каза:
Тръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.
Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.
И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.
А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:
Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.
И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.
А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.
А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.
Тогава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,
защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.
И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.
Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.
А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.
И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?
Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!
И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.
Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.
А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.

Слушайте 3 Книга на Царете 17