Аудио-версия на Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква (1982 г.). Официален библейски превод на БПЦ, който се използва за богослужебни цели. Audio version of the Bulgarian Orthodox Bible (BOB), authorized version of the Bulgarian Orthodox Church. Official liturgical translation. 

Синодално издание (1982 г.)

Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

С лед това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
И той бързо слезе и Го прие с радост.
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.
Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
Те отговориха: то е потребно Господу.
И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
И когато се приближи и видя града, заплака за него
и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.

Слухаць От Лука свето Евангелие 19